„Всички части на творението са свързани помежду си и взаимно си влияят. Балансираният ритъм на вселената се корени във взаимодействието. Хората, в своя човешки аспект, трябва да се сражават с два вида сили: първо, с безпорядъка в собственото си същество, причинен от смесването на елементите земя, вода, огън и въздух с вечните елементи и второ – с външните дезинтегриращи сили на природата. Докато човек се бори със своята смъртност, той е подложен на влиянието на неизброимите изменения на земята и небето.

Астрологията изучава как човек реагира на влиянието на планетите. Звездите не притежават съзнателна благосклонност или враждебност; те просто излъчват положителна и отрицателна енергия. Сама по себе си тя не помага и не вреди на човечеството, но създава легални канали за външно действие на закона за равновесие между причина и следствие, който всеки човек е задвижил в миналото.

Детето се ражда в този ден и час, когато небесните лъчи са в математическа хармония с неговата индивидуална карма. Хороскопът му е предизвикателен портрет, разкриващ неизменимото му минало и вероятните бъдещи резултати от това минало. Но рожденната карта може да бъде правилно интерпретирана само от човек с интуитивна мъдрост, а такива са малцина.

Вестта, отчетливо запечатана на небесата в момента на раждане, не цели да подчертае наличието на някаква неумолима съдба – резултат от миналото добро и зло, а да подбуди човешката воля да избяга от всеобщото робство, Човек може да престане да прави това, което е приел. Никой друг освен самия той не е бил подбудител на причините, чиито следствия преобладават сега в живота му. Той може да преодолее всяко ограничение, първо, защото го е създал чрез собствените си действия, и второ – защото притежава духовни ресурси, неподвластни на натиска на планетите.

Суеверното страхопочитание към астрологията прави човека автомат, робски зависим от механично ръководство. Мъдрият човек побеждава своите планети, т. е. своето минало, като прехвърля зависимостта си не към творението, а към Твореца. Колкото повече осъзнава своето единство с Духа, толкова по-малко над него господства материята. Душата е вечно свободна, тя е безсмъртна, защото е неродена. Звездите не могат да я управляват.

Човекът Е душа и ИМА тяло. Когато правилно определи идентичността си, той загърбва всички принудителни шаблони. Дотогава, докато остава объркан в обичайното си състояние на духовна амнезия, ще са му познати фините окови на закона на околната среда.“

Из „Автобиография на един йогин“ Парамаханса Йогананда