Психосоматика: какво казва тялото ни

<p>Понякога болестта ни има символично послание към нас &ndash; просто трябва да се научим да разбираме езика, на който тя ни говори чрез симптомите си. И това не е толкова трудно...</p> <p>Неуспешно лекуваме язва на стомаха? Колко често се "самоизяждаме", "яде ни отвътре"? Мъчат ни болки във врата? Не е ли време да свалим тези, които седят върху него? Боли ни гърбът? Може би сме поели непосилно тежко бреме? Страдаме от астматични пристъпи? Да помислим какво или кой ни пречи да "дишаме с пълни гърди" и ни "задушава"...</p> <p>"Както не може да се лекува окото, без да се мисли за главата, или да се лекува главата, без да се мисли за цялото тяло, така не може да се лекува тялото, без да се лекува душата" &ndash; е казал Сократ. Хипократ, бащата на медицината, също е твърдял, че тялото е единна структура и е подчертавал колко е важно да се търси и отстранява причината за заболяването, а не само неговите симптоми. А причините за физическото ни неразположение често се обясняват с психологическото ни състояние. Ненапразно казват: "Всички болести са от нерви". Често не осъзнаваме това и продължаваме напразно да отъпкваме пътека до лекарския кабинет. Но ако проблемът е в главата ни, болестта, дори и да отшуми за известно време, скоро пак се връща. В тази ситуация има само един изход - не просто да отстраним симптомите, а да потърсим корена на проблема. С това се занимава <strong>психосоматиката (от гръцки: psyche - душа, soma - тяло) - наука, която изучава влиянието на психологическите фактори върху телесните заболявания. </strong></p> <p>Психотерапевтът Сергей Новиков казва: "Психосоматиката не е само връзката между телесното и психичното, тя е цялостен подход към пациента, който престава да бъде носител на някакъв орган или симптом на заболяване, а се превръща в пълноценна личност със своите вътрешни проблеми и, като следствие, телесни заболявания.</p> <p>Стрес, продължително нервно напрежение, душевни травми, потиснати обиди, страхове, конфликти... Дори да се опитваме да не ги забелязваме, да ги забравим, да ги заровим в съзнанието си, тялото помни всичко. И ни напомня. Зигмунд Фройд пише: "Ако прогоним проблема през вратата, той влиза като симптом през прозореца." Понякога тя "чука" толкова настойчиво, говори ни така красноречиво, че ни се струва невъзможно да не я разберем. Въпреки това, ние не чуваме...</p> <p>Бронхиалната <strong>астма</strong> се появява, когато определени алергени попаднат в дихателните пътища, може да бъде предизвикана от инфекция, но и от емоционални фактори.</p> <p>Ако говорим за психологическия фон на заболяването, то това се счита неспособността на човека да "диша дълбоко". Често астмата идва при нас, когато житейската ни ситуация е такава, че търсим и не намираме "изход", живеем в "тежка, потискаща атмосфера", без да получаваме "глътка свеж въздух"...</p> <p>Стимул за развитието на болестта може да бъде и нездравословна работна среда, в която кислородът на обещаващия служител е "спрян". Или, например, пристигането на далечни роднини, които се настаняват удобно в апартамента ни така, че "дъх да не можеш да си поемем". Проблеми с дишането често се появяват и при хора, чиито близки буквално ги "задушават" с грижите си, особено при деца, чиито родители прекалено силно ги "притискат в обятията си"...</p> <p>Известният лекар, психотерапевт и писател Валерий Синелников, автор на книгата "Възлюби своята болест", смята, че повечето астматици потискат плача си:&nbsp;"По правило астматиците в живота си изобщо не плачат. Такива хора сдържат сълзите, риданията си. Астмата е потиснат плач... опитващ се да изрази това, което не може да бъде изразено по друг начин...".</p> <p>Д-р Н. Пезешкян, професор, ръководител на Академията по психотерапия във Висбаден (Германия), е убеден, че много пациенти с астма произхождат от семейства, в които постиженията са били високо ценени и са били поставяни твърде високи изисквания. "Стегни се!"; "Можеш повече!"; "Вземи се в ръце!"; "Гледай да не ме изложиш!" - Тези и други подобни призиви са се чували твърде често в детството им. В същото време изразяването от страна на децата на недоволство от положението им, агресията и други негативни емоции не е добре дошло в семействата им. Неспособно да се изправи открито срещу родителите си, детето потиска чувствата си. То мълчи, но тялото му говори на езика на симптомите на бронхиалната астма, "вика" за помощ.</p> <p>Смята се, че <strong>язвата</strong> на стомаха може да бъде предизвикана от тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, неправилна диета, наследствено предразположение, висока концентрация на солна киселина в стомаха и агресивна бактерия с красивото име Хеликобактер Пилори. Същевременно не винаги тези неблагоприятни фактори причиняват заболяването при всички хора. Защо се случва така? Повечето учени са съгласни, че наред с тези неща, продължителният стрес и характерните черти на всеки пациент с язва, играят роля за развитието на язвата.</p> <p>Психолозите са склонни да смятат, че язвата на стомаха често се появява при хора, които са тревожни, уязвими, несигурни, но в същото време имат прекомерни очаквания към себе си и са свръхотговорни. Те са вечно недоволни от себе си, склонни са към самобичуване и "самоизяждане". На тях е посветен афоризмът: "Причината за язвата не е в това, което ядеш, а в това, което те яде." Пептичната язвена болест нерядко засяга хора, които са "заседнали" в една или друга ситуация и не могат да приемат новите обстоятелства в живота си. "Имам нужда от време, за да го смеля", обяснява такъв човек. Същевременно стомахът им се саморазяжда.</p> <p>"Гади ми се от всичко това!" &ndash; казваме ние за скучната работа, която по една или друга причина не напускаме. Или пък не можем да се въздържим да не правим язвителни забележки на хората около нас. В крайна сметка в един момент тялото ни започва да отразява като в огледало това, което се случва в душата ни.</p> <p>Болките в гърба възникват по различни причини. Те могат да бъдат причинени от наранявания, физическо натоварване, работа в неудобно положение, студ... Смята се обаче, че гърбът може да ни боли и в резултат на силни емоционални реакции. А също и поради хроничното напрежение, в което се намираме.</p> <p>Не е изненадващо, че в случай на "непоносимо натоварване", умора от "носене на тежък кръст", "непоносимо бреме", човек често реагира на нервните претоварвания с болки в гърба. В крайна сметка тази част от тялото ни се използва за носене на тежест. Но всичко си има граници. Защото и най-силният сред нас може да бъде "яхнат", най-"неподатливият" рискува, в крайна сметка, "да се огъне под тежкото бреме", "да се наведе", "да пречупи гръбнака си"...</p> <p>От психосоматична гледна точка захарният диабет не идва от сладък живот. Точно обратното... Според психолозите това заболяване се провокира от конфликти в семейството, продължителен стрес и обида. Но за основна психологическа причина за диабета се смята незадоволената нужда от любов и нежност. Изпитвайки хроничен "глад за любов", желаейки да "вкуси" поне малко от радостта на живота, човек започва да задоволява емоционалните си нужди с храна. Храната се превръща в основен източник на удоволствие за него. На първо място, това е сладък продукт. Оттук идват преяждането, затлъстяването, високата кръвна захар и злополучната диагноза диабет. В резултат на това сладкишите - последният източник на удоволствие, също са забранени.</p> <p>Валерий Синелников смята, че тялото на диабетиците им казва буквално следното:</p> <p>"Можете да получите сладкиши отвън само ако направите живота си "сладък". Научете се да му се наслаждавате. Избирайте само най-приятните неща в живота за себе си. Направете така, че всичко на този свят да ви носи радост и удоволствие."</p> <p>&nbsp;</p> <p>Преводът е от руски, автор на статията: Лилия Илюшина</p>
05.09.2021г.

Нашият онлайн магазин използва така наречените „Бисквитки“. Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки.